Трите атаки

Шинто Мусо Рю Джодо/ Нагаре Доджо

Основата на разбирането, че атаката и защитата са едно и също нещо е формулирана най- кратко в японската фраза Ко Бо Ичи, където “Ко” е Атака (чете се и като Семеру), “Бо” е Защита или Отбрана и “Ичи” е Едно — атака и отбрана са едно.

По същество се борави с две понятия — “Сен” инициатива и “Хьоши” ритъм.

От гледище на хоплологията Сен се описва като момент на контролиране на едно действие в бойна обстановка. Това което включва термина Сен, може да се преведе най-разбираемо като Инициатива.

Го но сен — е отбранително или защитно движение в отговор на атака.

Сен но сен — е отбранителна инициатива, подета едновременно с атаката на опонента.

Сенсен но сен — е инициатива, започната в очакване на атака, когато опонента е напълно решен да атакува и с това психологически е отвъд точката, след която връщане няма.

Го но сен — тук значението на “Го” е “Ато” и значи “след”, което може да се преведе от японски като “късна атака”, последваща инициатива. Го но сен се разглежда като начално, най-ниско ниво на Сен. То е ритъм в японските бойни изкуства, при която боеца поема инициатива в битката след като опонента вече е започнал своята атака. Опонента е започнал атаката си, тя е в ход, защитаващият се вижда това и без да прави нещо, изчаква последния възможен момент за да отмести тялото си от идващата атака и да контрира — това не е просто контраатака, това е игра със смъртта. Го но сен е състояние на ума, ниво на концентрация достигнато по време на стълкновението. По-правилно е да се каже, че това е хармонизиране с всеки момент на атаката, не проста защита. Го но сен се развива с повтарящи се тренировки, при което има само един фокус. Едновременно защитавайки се — да атакуваш така, че да сложиш край на конфронтацията. Постигни най-ефективния резултат. Го но сен може да има различни форми, доколкото зависи от използването на енергията и импулса на атакуващия. Освен в боен аспект, Го но сен може да се види и като част от философския и морален кодекс, изразяващ се в разбирането на термина „До“ (пътя), означаващ че един будока (последовател на будо) никога не взема инициативата в евентуална неизбежна конфронтация. В карате това може да се види в поговорката “в карате няма пръв удар“ (карате ни сенте наши).

Сен но сен се разглежда като средното ниво на Сен. Опонентите срещат оръжията, атакуващия е решен да започне своята атака и в даден момент той я подема, влагайки не само умствената, но и физическата си енергия в това действие. Атакувания, установявайки мигновено хода на атаката и навлизащата в неговото енергийно поле Ки, преобръща почти едновременно – за външен наблюдател – инициативата и съответно Ки обратно към нападателя. Тук Заншин е много повече. В резултат картината на действието по време създава представата, че атакуващия и отбраняващия се започват и свършват действията си едновременно. Но на енергийно ниво първо започва атаката, следва контраатаката и двете свършват едновременно.

Сенсен но сен е най-високото ниво на Сен, където Заншин е доведен до максимум. Защитаващия се, въпреки твърдото си решение да не атакува пръв, внимателно оценява това, че в момента на срещата на оръжията с опонента си, неговата Ки е “задействана”. Противника е решен без оглед на каквото и да е да атакува в следващия миг. В ситуация като тази да се остави Сен в ръцете на опонента е равнозначно на удвояване на шансовете му за успешна атака. За това действието на боеца е изпреварващо, той взема инициативата и атакува преди нападателя да е формирал мисълта кога и как да задвижи собствената си атака на физическо ниво. На енергийно ниво обаче отново защитаващия се задвижва собствената си Ки след Ки на атакуващия. Един от методите да хванеш Ки така, че да може да работиш с нея, е да изчакаш движението на опонента. След като то е направено, боеца взема силата ползвана от атакуващия, и обезсилва него, използваното от него оръжие и намерението му. В рамките на този момент, Го но сен ликвидира всички възможности за протичане на бой, прекратявайки сблъсъка със собственото си Ки. За това е нужно да се улови движението в правилния момент. Трябва да е на лице хармония между двамата бойци, но само единия трябва да я овладее, за да подави Ки на другия. Ако единия просто се противопостави на другия, ще има само сблъсък и загуба на сила и при двамата. Ако е на лице хармония, загубата на сила ще се ограничи само върху атакуващия.

Японския знак за “Сен”може да бъде прочетен също така и “Саки”. Това значи “преди” или в някой контекст и дори “след”! Но в термините на Го но сен, Сен но сен и Сенсен но сен, това е съкращение на думата “сенте”, което е инициатива или водя. “Те” в “сенте” означава ръка, така че превода на думата “сенте” е “преди ръка”. В Будо, със сенте се нарича атаката или инициативата за атака. Например в карате има поговорка: “карате ниуа, сенте уа наши”, което значи “в карате няма атаки”. Това е съвършен пример за отбранителното поведение, с което е познато традиционното карате. Същото това отбранително поведение е присъщо изобщо на традиционното Будо. В бойна обстановка обаче съществуват пътища за вземане на контрола и ръководене на “Ки” на опонента или намерението му, без да е нужно да чакаме атакуващия да започне атаката си.

При стълкновение с опонент в бойна обстановка условията са предварително създадени: срещате личност с намерение да се бие с вас. В такава ситуация, когато вие сте дали на нападателя причина да ви нападне, ако сте постъпили в съответствие с приетия етикет, следва да сте опитали да разрешите неизбежния сблъсък с всички възможни средства. До степен даже да се отстраните от нападателя. След като всичко друго не сработва, идва време да се отбранявате. Това е предпоставената основа на положението в което се намираме, когато срещаме противник във време на Будо практиката. Поради това е морално оправдано да използваме, ако е нужно, техника която да предизвика атаката на противника ни, така че да се създаде възможност за противодействие срещу нея: Сенсен но сен. Започвайки от начало, следва да разберем Го но сен. Го значи “след”. Го но сен е тайминг често ползван в Будо за отговор на атака. Пример за това в Айкидо може да служи влизането в линията на атака, парирайки атакуващата ръка и изпълнявайки Шихо наге при предпазване от Йокомен учи. В Айкикен пример за същото е Миги ауасе, когато Уке- наге стъпва вдясно от линията на атака и нанасяйки насрещен удар с Шомен учи. В Миги ауасе се движим в хармония с атакуващия, но той е който взема инициативата в атаката, а ние просто отразяваме неговите движения.

Сен но сен означава преди атаката. Някои наричат този тайминг Мае но сен, доколкото Мае също значи преди. Сен но сен изисква — особено в работата с оръжия — Уке да е наясно с намерението на Учи да атакува и точно във времето, когато той започва атаката си, да влезе напред и да спре тази атака. В Айкикен пример за това е движението при което Уке-тачи влиза директно напред с Цки, когато Учи-тачи вдига меча си за да нанесе Шомен учи — нещо което О-сенсей прекрасно демонстрира на няколко заснети филмови ленти. В Тай джуцу външното париране използвано срещу Йокомен учи е добър пример за Сен но сен — докато Уке вдига ръка над главата си и започва да завърта ръката-меч напред за Йокомен учи, Наге с плъзгане влиза напред отвън за да спре ръката на Уке преди да е набрала достатъчен импулс. Сенсен но сен е дори още по-фино схващане относно тайминга. Термина се състои от повтарящ се “Сен”. Това показва, че става дума за тайминг изпреварващ Сен но сен. Това е случаят, когато имаме иницииране на движение, предназначено да води духа на нападателя, както и да предизвика действителна атака, за да използваме тази атака за защитна техника. Сайто сенсей често казва “айте но ки уо йобидасу” — да извикаш Ки на опонента си. Някой може да реши, че това е противно на поведението никога в Айкидо да не атакуваш. Тук трябва да се разграничи тренировъчната ситуация от положението на действителна самозащита, като такава каквато тя е: всички опити за разсейване на конфликта са пропаднали, и за това ние срещаме неотменима атака от страна на противника. Той вече е решен да нападне, намерението му е на лице, а действителната физическа атака — неизбежна. Сега ние не нападаме невинна личност, а отговаряме на ситуация, която е несъмнена заплаха за нашата безопасност. Така че е морално оправдано да атакуваме противника. Предизвикваме го за започне атака, която той и без това е решил да приведе в действие, но повеждайки го по този начин, ние контролираме обстоятелствата в ситуацията.

Пример за това в Тай джуцу е Шомен учи, за който говори Сайто сенсей, цитирайки книгата “Будо” на О-сенсей. Там О-сенсей казва, че Наге трябва да започне движение за удар към лицето на Уке с ръката-меч, повдигайки я до около пояса и напред към лицето му. Уке блокира това движение, позволявайки по този начин на Наге да използва тази блокираща ръка за определената техника. За жалост това движение почти е изчезнало от много днешни школи по Айкидо. Вярвам, че това е поради неразбиране на принципа на Сенсен но сен; поради схващането, че началното движение на Наге ще се приеме като атака, и така ще се противопостави на принципите на Айкидо. Неразбирането на този момент води, в много школи по Айкидо, до атака на Уке с Шомен учи отгоре-надолу и блок на тази атака от Наге — което нарушава основен принцип на Айкидо: никога не влизай срещу силата на противниковата атака, когато тя е в пълен ход. Сайто сенсей винаги казва, че когато се защитава от Шомен учи отгоре-надолу, Наге трябва да се махне от линията на атаката и никога да не опитва да блокира такъв удар. Това ще доведе до ползването на други продходящи техники, например Ирими наге или Коте гаеши отвън, или Шихо наге или Кокю наге отвътре, или неприлагането на други, като Иккю и други, основаващи се на същото начално движение.

В Айки кен Сенсен но сен имаме в движението Маки отоши в Сан но тачи (третото Куми тачи). При началното движение Уке-тачи помита меча на Учи-тачи с Маки отоши, а Учи- тачи използва инерцията на това движение, за да продължи с атака Йокомен. Тук също така плъзгащото движение на Маки отоши е насочено да създаде отваряне за Уке-тачи за да отсече китката на Учи-тачи, но движението може да бъде видяно и като начин да се предизвика Учи-тачи за начална атака Йокомен, така позволявайки Уке-тачи да парира и да контраатакува с втори Йокомен.

Има и друг великолепен пример за Сенсен но сен в Тай джуцу, този път носещ красивото име “Ямабико но мичи”, което значи “пътя на планинското ехо”. Името идва от свързването на нападащото движение на Наге с представата за глас, който се понася напред, с реакцията на Уке като на ехо. Това е Ирими наге техника, водеща Наге до начало на динамичен Шомен учи към Уке, а преди контакта с париращата ръка на Уке, Наге преминава с Тай сабаки от страни на Уке. Това Тай сабаки директно води до завъртане на тялото и ръката на Наге към лицето на Уке за хвърляне Ирими наге. Ако се изпълни динамично, и с пълна Ки, Наге може да хвърли Уке без по време на техниката двамата да имат какъвто и да е физически контакт.

Post a Comment

Close
About