В историята за създаването и ранните дни на това бугей* в средновековна Япония се преплитат легенди и понякога противоречиви факти. Но всички те свързват двама велики майстори на бойните изкуства, живяли преди повече от 400 години. Единия от тях е легендарния Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара Но Геншин, или както е по-известен Миямото Мусаши, човека към когото приживе са се отнасяли с прозвището “светията на меча” – многостранна и противоречива личност, калиграф и човек на перото, автор на Го Рин но Шо – Ръкопис на петте пръстена. Другия е – ако вярваме на легендата – единствения човек който е победил в дуел Мусаши, някой също толкова необичаен и ексцентричен колкото него самия, като при това го е победил с дървена тояга. Това бил Мусо Гоносуке Кацуйоши, който след поредица събития и обрати, поставил началото на системно бойно изкуство, което във времето ще издигне скромната дървена тояга до едно от бележитите оръжия на бугей в Япония.

За действителния живот на Мусо Гоносуке се знаят твърде малко потвърдени неща, като и с малкото което знаем трябва да боравим знаейки, че повечето по-късни автори са оцветявали и разкрасявали писаното с цел четивото да е по-интересно. Нишиока Цунео, глава на Сейрюкай, предупреждава “… Много от легендите разказващи как Гоносуке бил колоритен самохвалко, са родени дълго след като той реално е живял”, и завършва: “Просто не знаем много за него“.

В писанията за него се съобщава, че първо фамилното име на Гоносуке било Хирано, както и че през ранните години на живота си се движел под името Гонбей. Гоносуке изучавал Кашима Джикишинкаге рю, научавайки неговия таен метод наречен „ичи но тачи„. А ако проследим приемствената линия описана в Бугей Рюха Дайджитен, се вижда че Гоносуке по-рано е бил ученик в Теншин Шьоден Катори Шинто рю, като и в двете бойни школи е получил пълен преподавателски лиценз. Ето защо в името на неговия стил, Шинто (или Шиндо) Мусо рю се съдържа думата „Шинто” (Път на Боговете, Божествен).

В течение на много поколения тази рю остава изключително изкуство (oтеме-уаза) на самураите от рода Курода, където Гоносуке бил поканен за главен военен инструктор. С течение на времето той продължава да допълва и изчиства стила на своето джоджуцу, което предава на учениците си, които от своя страна го предават на своите ученици. Така през вековете постепенно били добавени други форми и оръжия, които оформят пълноценния облик на рю в тази традиция.

Линията на предаване преминава през различни майстори, докато достига до Шираиши Ханджиро Шигекаки. След неговата смърт на 1 Maрт 1927, неговите ученици продължават изкуството. Сред върховите ученици на Шираиши били Учида Рьохей, великият кендо и иай майстор Накаяма Хакудо, Moрита Kaня, Taкaямa Kирoку, визионера и пропагандатора Шимизу Taкaджи – със сигурност най-големия тълкувател на рю в късната част на 20-ти век и Oтoфуджи Ичизо…

Обучаемите продължават по-скоро да се подбират до около 1955, когато джоджуцу бива активно отворено за широката публика. Това решение е взето от Шимизу сенсей благодарение на познанството му с Кано Джигоро, създателя на Кодокан джудо, който специално насърчава Шимизу да направи достъпно за хората това до скоро тайно изкуство като средство за физическо, умствено и духовно обучение. Следвайки тази ориентация, Шимизу решава да смени термина джоджуцу с джодо, „пътя“ на джо. Шимизу иска войнственото допреди изкуство да служи също и на по-високи философски и духовни цели.

 

Важно е да се отбележи обаче, че правилно практикувано, джодо следва да изразява своите древни военни корени.

В късните години на 1960 Шимизу развива многостранна и активна пропагандаторска дейност, като интернационализма на Шимизу донася своите плодове когато през 1960 бива основана Международната Джодо Федерация с клонове в Европа, САЩ и Югоизточна Азия.

 

 

 

Какво и как тренираме?

Кои са особеностите на Шинто Мусо рю джодо? Това е мощно изкуство в което техниките на джо се ползват срещу фехтувач въоръжен с меч, борави се с дървени оръжия, без специална защита на тялото. Джо се ползва за сечене като с меч, за помитане като с нагината, за мушкане като с копие и за блокиране. Могат да се ползват и двата му края, за разлика от единствения връх на меча.

Обучението преминава през различни етапи. Учениците започват с тандоку реншу (практика без опонент), където основните 12 техники, наречени кихон се изпълняват самостоятелно.

Следва сотай реншу, изпълнение по двойки, където единия човек, в ролята на фехтувач атакуващ с меч, е поставен срещу човека упражняващ джодо.

Достигайки до сърцевината на Пътя на Джо, учениците достигат до формите ката групирани в различни по сложност нива – 12 омоте уаза (“външни” форми), 12 чудан, 2 ран-ай, 12 каге, 6 самидаре, 5 гохон но мидаре, и 12 окуден уаза („тайни“ форми). А с напредването си ученика се очаква да достигне и до изучаването на “допълнителните” оръжия, които са неразделна част от тази традиционна рю.

 Съществува описание на правилното поведение за практикуването на ката: „…Всички атаки се характеризират с движения и позиции без напрежение, като максималното фокусиране на енергията се прилага само в момента на действителния удар.”

 Извън техниката обаче съществува стих от устната традиция, който съветва ученика: „…Съсредоточи се да бъдеш личност, която не причинява нараняване на другите. Нашето учение гласи: В сърцето на джо има стрела.“

 * бугей – военно бойно изкуство

* рю – бойна школа

 

Речник на термините в японското изкуство на меча

по Ким А. Тейлър преведен и допълнен от Христо Йорданов сенсей

Нагаре Доджо

 

Основни понятия

Батто Друго име за иай; изваждане на меча, последвано от сечене.

Иайдо Път (изкуство) на изваждане на меча.

Кендо Пътя (изкуство) на меча, вече изваден.

Корю Стара школа или разклонение на школа (линия).

Мусо Джикиден Ейшин Рю Стил или школа по Иай. Наречена на името на Хисагава Ейшин.

Мусо Шинден Рю стил, свързан с горния, и създаден от Накаяма Хакудо.

Сейтей Основен, основополагащ. Сейтей Гата, основни техники (кати).

Етикет:

Понятия в етикета:

Овари но сахо Етикета при завършване.

Рейги Етикет.

Рейхо Етекет, начин за поклон.

Рейшики Същото като горното.

Сахо Метод на етикета.

Хаджиме но сахо Етикет в началото.

Начални позиции на меча:

ДАТТО Изваждане на меча от пояса.

КЕЙТО ШИСЕЙ Меча е почти хоризонтално отляво, също като че ли е в пояса, палеца е на

цуба.

САГЕТО ШИСЕЙ Меча е спуснат от ляво, държи се под цуба.

ТАЙТО Поставяне на меча в пояса.

ТАЙТО ШИСЕЙ Меча е в пояса, палеца е на цуба, цука гашира е в центъра.

Поклон:

ДЖОСЕКИ НИ РЕЙ Поклон към горната част на доджо.

ДЗА РЕЙ Поклон на колене.

КАМИДЗА НИ РЕЙ Поклон към камиза (боговете).

ОТАГАНИ РЕЙ Поклон един към друг.

РЕЙ Поклон.

РИЦУ РЕЙ Същото като тачи рей.

СЕНСЕЙ (ГАТА) НИ РЕЙ Поклон към учителя(ите).

ТАЧИ РЕЙ Поклон към меча в право положение.

ТО РЕЙ Поклон на колене към меча.

ШИНЗЕН НИ РЕЙ Поклон към светилището.

 

Думи в етикета:

АРИГАТО Благодаря (неофициално).

ГОМЕН АСАЙ Извинете, съжалявам.

ДОМО Благодаря (неофициално).

ДОМО АРИГАТО Благодаря (официално).

ДОМО АРИГАТО ГОЗАЙМАСУ Много благодаря (много официално).

ДОЗО Моля минете.

ОНЕГАЙ ШИМАСУ Моля (когато искаме нещо, напр. както в Моля да тренираме заедно).

ОШИЕТЕ (КУДАСАЙ) „(Моля) покажете ми“, напр. преди кейко с външен (посещаващ клуба)

сенсей с по-висока степен.

Онегай шимасу се ползва, когато молим някой да направи нещо за нас; но за разлика от кудасай, което се присъединява към глагол, онегай шимасу може да се използва самостоятелно. Например при купуване на предмет, когато го подаваме на касиера, или към сервитьора за да отсервира използвана чиния, или като допълнително подсилване на началната фраза в “Ошиете кудасай. Онегай шимасу.” Може да е по-добре да се употреби

Йаримашо-ка за да се каже “Нали може да тренираме (играем) заедно?”

ОНЕГАЙ ОТЦУКАРЕ САМАДЕШИТА Благодарност, която се ползва след края на тренировката.

О ТЦУКАРЕ САМА ДЕШИТА Вие сте уморен/а (заради усилната работа докато преподавате)

Изразява благодарност.

СУМИМАСЕН Извинете (за да привлечете внимание).

Степени и титли:

КО ХАЙ По-младши ученик (започнал по-скоро).

СЕМПАЙ По-старши ученик (започнал по-рано).

СЕНСЕЙ Инструктор (учител).

ШИХАН Старши учител, коректно е да се ползва само в школата, а извън нея да се ползва сенсей.

ДАН Степени за напреднали, от 1 до 10.

КЮ Ученическа степен, от 5 или 7 до 1, което е най-високо.

МУДАНШЯ Ученици с кю-степени

ЮДАНШЯ Ученици с дан-степени.

КЙОШИ Средна титла в ЯКФ (ZNKR), необходим е 7 дан.

РЕНШИ Титла давана от ЯКФ (ZNKR) в допълнение към Дан-стапените.

ХАНШИ Най-високата титла в ЯКФ (ZNKR), необходима възраст над 55 години и 8 дан.

СОКЕ Главен майстор на даден стил (всъщност глава на фамилия, обединител на божества и традиция)

КАЙЧО „Притежател“ на школа (в см. на организация) напр. Сей До Кай

КАНЧО „Претежател“ на школа (в см. на постройка, зала) напр. Юген Кан

 

Зала за тренировки:

ГЕ Стената на доджото, точно срещу шиндзен

ДЖОСЕКИ (ДЖО) Високата (в см. Главната) страна, Шиндзен.

ДОДЖО Зала за тренировки.

ШЬОМЕН Предната стена (бел. Спрямо входната врата).

ШИМОСЕКИ ШИМОЗА Насреща спрямо сенсей, където седят учениците.

ШИНДЗЕН, КАМИЗА Олтар, мястото на божествата.

Учениците се подреждат от едната страна на залата, иструкторите – от другата. Шиндзен е една от двете оставащи стени, обикновено в зависимост от къде е вратата на стаята. Ако вратата е в ъгъла, обичайно в този ъгъл седят учениците с най-ниските степени. По възможност шинзден е на изток.

 

Команди в доджо:

АТО (Отиди) Назад.

ДЖУНБИТАЙСО О ХАДЖИМЕМАСУ Започни загрявката.

ДЖУНБИТАЙСО О ОВАРИМАСУ Привърши загрявката.

ИАЙ КИСОГЕЙКО Основно упражнение.

ИДЖО Това е всичко / толкова (след рецитация).

ЙОЙ Готови.

КАТАНА О МОТТЕ Вземете меча(овете).

КИЙОТЦУКЕТЕ Внимавай.

МАВАТЕ (МАВАРЕ) Обърни се обратно.

МАТЕ Изчакай (в см. Довърши каквото си започнал).

МОКУСО Затвори очи, медитация.

МО МОТЕ Повече, напр. Мо оки, по-голям.

ОСАМЕ ТО Прибери меча(овете) в сая.

ХАДЖИМЕ Започни / начало.

ХАЯКУ Бързо.

ЮКУРИ Бавно.

ЮРИ ЯКА НИ Плавно.

ЯМЕ Спри / Край.

 

Общ речник:

АГЕ Вдигам или изправям.

АТО ДЕ После.

БАТТО Изваждане на меча.

ДАМЕ Не по този начин, грешно.

ДЖОЗУ Опитно.

ЕГУРУ Внимавам, следя.

ИЙЕ Не.

КЙОДЖУН Стандартно, основно ниво.

КОГЕСА Малка форма.

МАЧИГАИ Грешка.

МИРУ Виж.

НАЗА Защо.

НАНКЕН „Фалшив меч“, лош стил, рязък турнирен стил.

ОГЕСА Голяма форма.

СЕМЕРУ Бутам, натискам.

ОКИ Голям.

СУКОШИ Мъничко, малко количество.

ТАТЕ Стоейки, изправен.

ХАЙ Да.

УАКАРИМАСУ Разбирам.

УАРУИ Лошо.

ХЕТА Неопитно, лошо направено.

ЧИГАУ Различен.

ЧИСАЙ Малък.

ЧИКАКУ Близко.

ШИЗУКАНИ Меко, внимателно.

ШИТА Под, отдолу.

ШИТО КОКЮ Един дъх.

Посоки, ориентация:

МАЕ Напред.

МИГИ Дясно.

ХИДАРИ Ляво.

УШИРО Назад, отзад.

ОМОТЕ Отпред /от към предната част, от към лицето.

УРА Отзад / от към задната част, от към гърба.

УЧИ Отвътре.

СОТО Отвън.

ДЖОДАН Високо.

ЧУДАН Средно.

ГЕДАН Ниско.

ФУКАКУ Ниско.

ИЧИ МОН ДЖИ Права линия.

ТАТЕ ИЧИ МОН ДЖИ Вертикална линия.

ЙОКО ИЧИ МОН ДЖИ Хоризонтална линия.

ДО Градуси, напр. Кю джу до е 90 градуса.

КАКУДО Ъгъл.

ЙОКО Хоризонтално, на страни.

МАСУГУ Право напред.

НАНАМЕ Диагонално.

ОТОШИ Падащо.

УЕ Нагоре.

ХЕЙКО Успоредно.

ШЬОМЕН Право напред.

ЧОКАКУ Прави ъгли.

АСОКО Там.

БИКИ Движа, както в сая бики или хакама бики.

ГИЯКУ Обърнат, противоположен, преобърнат.

КИКУ По-нисък.

КОМИ Идвам наблизо или изваждам отблизо.

СОКО Там, тази позиция.

ХАНТАЙ По обратния начин, обратно.

 

Облекло:

ГИ Отнася се само за горната дреха.

ЕМБУ ГИ Официално горнище / облекло.

ЗЕККЕН Нагръден бродиран знак със собственото име и това на доджо.

КАМИШИМО Жилетка / горнище което се слага отгоре.

КЕЙКО ГИ Тренировъчно облекло.

КЕНДО ГИ Тренировъчно облекло за кендо.

КЕСА Наметка / част от облеклото на монасите, премятано през лявото рамо.

МОН Фамилни гербове върху облеклото (2 на ръкавите, 2 на гърдите и 1 на яката).

МОНТЦУКИ Горна дреха с широки ръкави и с мон на гърдите, ръкавите и гърба.

СОДЕ Ръкави, на транировъчната дреха.

ТАНОМО Широките ръкави на официалните дрехи.

УВА ГИ Горнището на тренировъчното облекло.

ОБИ Колан.

КОШИ ИТА Плочка на гърба на хакама.

МАТАДАЧИ Цепка отстрани на хакама.

ХАКАМА Разделена пола, панталон с широки крачоли.

ХЕРА Пластинка отзад на хакама.

ХИМО Връзки (ленти) на хакама.

ТАБИ Японски полу-чорапи полу-чехли, ползвани в доджо.

ДЗОРИ Японски сандали, ползвани извън доджо.

В Кендо:

БОГУ Броня.

ДО Нагръдник.

КОТЕ Ръкавици, предпазители за ръце.

МЕН Шлем.

ТАРЕ Защитна пола.

ТЕНУГУЙ Малка кърпичка за изтриване потта от лицето, носи се на главата под мен.

 

Позиции:

С тяло:

ИАЙ ГОШИ Таза снижен, стабилна позиция.

ИАЙ ХИДЗА, ТАТЕ ХИДЗА Коленичене на единия прасец и на ръба на другото стъпало.

КАМАЕ Позиция, поза.

КИДЗА Коленичене, но на пръсти.

СЕЙДЗА Коленичене на двата прасеца.

СОНКЬО Позиция клекнал, на пръсти с единия крак и на стъпало с другия, в Кендо.

ТАЧИ Стоешком.

ХАНМИ Естествено насочено напред тяло; с оръжие е обърнато естествено леко настрани.

ЙАЙА-ХАНМИ Наполовина обърнато напред тяло.

МА-ХАНМИ Изцяло обърнато настрани тяло.

ХИТОЕМИ Изравнена напред позиция, стъпалата успоредни.

С меч:

ВАКИ ГАМАЕ Меча насочен надолу и назад, при сутеми (жертвена) вадза. Обикновено

меча е отдясно (миги ваки гамае), левия крак отпред. Друго приложение – прикриване на

дължината на меча, особено ако той е счупен.

ГЕДАН По-ниско ниво, меча насочен надолу.

с Кодачи – Киссаки на височината на пъпа, Йайа-ханми.

ДЖОДАН По-високо ниво, меча над главата. Обикновено хидари джодан, левия крак е

напред.

с Кодачи – Киссаки на височината на брадичката, Йайа-ханми.

КАРУМА като ваки гамае, но остието хоризонтално.

КАСУМИ Ръцете кръстосани за прикриване на техниката (планинска мъглица).

КОНГО Острието вертикално пред лицето.

СЕЙГАН Върха на меча на височината на погледа или брадата, основно камае.

ХАССО ГАМАЕ Поза във формата на числото 8, написано на японски, меча в страни на

главата. Обичайно хассо хидари, меча отдясно, левия крак напред.

ЧУДАН Средно камае, меча е в средата, сейган е чудан гамае.

с Кодачи – Киссаки на височината на суигецу, Ханми.

 

Сечене и блокиране с меча:

AЙУЧИ Едновременно сечене.

ATE Удар.

ГЯКУ КЕСА ГИРИ Сечене диагонално нагоре.

KATATE УЧИ Сечене с една ръка.

КЕСА ГИРИ Сечене диагонално надолу. Кеса е торбичката, носена диагонално през гърдите от будистките свещеници.

KИРИ Сечене. (киру: сека)

KИРИ АГЕ Същото като гяку кеса гири.

KИРИ ГАЕШИ Голямо диагонално сечене, меча завършва в позиция ваки гамае. Има

различно значение в кендо, отнася се за упражнение по двойки когато атакуващия

извършва йокомен, а посрещащия блокира.

KИРИ КУДАШИ Завършващо сечене.

KИРИ OTOШИ Падащо сечене, право надолу.

MOРOTE УЧИ Сечене с две ръце.

ШOMEН УЧИ Сечене на предната част на главата.

СУНЕ ГАКОЙ Блок за предпазване на крака (шин).

ЦУКИ Мушкане.

УЧИ Сечене.

УКЕ НАГАШИ Посрещане и отклоняване.

ЙОКОМЕН УЧИ Сечене отстрани на главата.

ЙОХО ГИРИ Хоризонтално сечене.

Keндо техники (ваза):

Aши-ваза Техника на краката

Дeбaнa-вaзa Техника на атакуване при старта

Гeдан-ваза Техника със свален меч

Харай-ваза Отбиваща техника

Хики-ваза Техника при отстъпване назад

Джодан-ваза Техника с вдигнат над главата меч

Kaeши-ваза Обратно изпълнена техника или въртящо-отбиваща техника

Kaтaтe-ваза Техника с една ръка

Kaцуги-ваза Техника с меча на рамото

Kири-oтoши-ваза Две сечения в мен, по-слабото сечене отскача и по-силното, по-

центрирано сечене поразява целта

Maки-ваза Изтъркалваща се техника

Нидан-ваза Техника в две стъпки

Нуки-ваза Изместваща, отдръпваща се или предпазваща техника.

Сандан-ваза Техника в три стъпки

Сайай-ваза Техника с малко извиване на китката

Шикаке-ваза Нападателни техники

Суриаге-ваза Буквалното значение на сури-аге е плъзгане нагоре. Само техниките оджи

или шикаке (оджи – контра-атакуване, шикаке – атакуване) представляват създаване на възможност посредством приплъзване на своя шинай нагоре по шиная на опонента.

Учиотоши-ваза Насочен надолу удар, ползван да се избие меча настрани или от ръцете на опонента

Видове практики:

EMБУ Демонстрация.

KATA Структурирана практика; форма или последователност.

ДЖИ ГЕЙКО Свободна практика (в кендо).

ДЖOГEБУРИ (ДЖОГЕСУБУРИ) Субури, при което във финалната позиция върха на оръжието е на около 5 см. над пода.

KAKAРИ-ГEЙKO Практика, при която инструктора предлага на ученика “отваряния”, а

последния трябва веднага да атакува в тях.

KEЙKO Упражнение.

KИРИ KAEШИ Tехника изпълнявана с движение назад, или по кръгова траектория с

въртене назад; упражняване на миги-мен, хиради-мен, когато другия партньор блокира (в кендо).

MИ TOРИ KEЙKO Упражнение чрез наблюдаване.

НАНАМАЕ MEН Субури, при което целите са „ъглите“ на главата, ъгъла е 45 градуса –

същата техника както при кири-кaeши (в кендо).

OДЖИ ВAЗA Посрещащи техники.

СAИУМЕН Субури, при което се практикува последователно ляв и десен йоко-мен едно след друго.

ШИАЙ Състезание.

TAЙKAЙ Среща по време на състезание.

TAMEШИГИРИ Пробно сечене на обект, най-често Татами, с цел изпробване на меча.

УЧИКОМИГЕЙКО – упражняване на непрекъсната атака

 

Части на една Иайдо техника (Ката):

ХEНKA ВAЗA Малки вариации на същата основна техника.

KAE ВAЗA Заместваща или напълно различна техника.

ВAЗA Техника.

КОКЮ Контрол на дишането.

ЧOСOКУ Дишане.

MEЦУKE Поглед.

EНДЗEН НO MEЦКE Поглед като към далечни планини.

БATTO Да извадиш меча.

НУКИ ЦУKE или КИРИ ЦУКE, едновременно вадене и сечене.

TATE ХA Изправено нагоре острие, вадене с острието нагоре.

ДЖO ХA КЮ Темпо на сечене: уверено започване, ускоряване до кулминация на скоростта, рязко завършване.

СEME Натиск.

СEMEРУ Натиск напред.

СAЯ БИКИ Движение на ножницата обратно на това на меча.

СAЯ БAНAРE По време на ваденето: излитането на върха на меча от ножницата при коигучи, точно преди сеченето.

КИME Фокус, момент на вземане на решение.

ФУРИ КAБУРИ Повдигането на меча от нуки до мороте джодан.

КИРИ КУДАШИ или КИРИ ЦУКЕ завършващото сечене.

ХИКИ TAOШИ Дърпане надолу. (Обикновено за опонента).

ХИКИ КИРИ Издърпващо сечене, обикновено когато се отдърпва назад от теки.

ХАНЕ AГE Преобръщане. (Преобръщане острието нагоре).

ЧИБУРИ Изтръскване на кръвта, почистване на острието.

O-ЧИБУРИ Голямо или кръгово чибури.

ЙOКO ЧИБУРИ Хоризонтално чибури, движението е настрани.

ЧИНУГУИ Избърсване на кръвта, така както се прави в Уке Нагаши.

НOTO Връщане на меча в сая.

TATE НOTO Ното в стоящо положение, меча се прибира с острието нагоре.

ДЗАНШИН Осъзнатост, бдителност, „замряло сърце“.

 

Захват на меча:

TE НO УЧИ Захват на меча, като пръстите са издърпани върху дръжката.

ШИБОРУ Изстискване. Извъртане на ръцете навътре върху дръжката при сечене.

ХАСУ ДЖИ Ъгъл между плоскостта на меча и плоскостта на движение на острието. Там, накъдето “сочи” острието.

КИРИ TE Захват, позволяващ режещо действие с оръжието.

СEME TE Натискаща ръка. Натиск напред с оръжието.

MAMOРИ TE Същото като семе те. Прикриваща или защищаваща ръка.

ШИНИ TE Захват на ръката който не позволява сечене. Мъртва ръка.

TOME TE Спираща ръка, такава каквато е при отбрана.

НОБИ TE Същото както шини тe.

KATA TE С една ръка.

MOРO TE С двете ръце върху цука.

СOE TE “Подпомагаща“ ръка, дната ръка е върху цука, другата е на острието.

 

Описания на меча:

Имена за меч:

АЙКУЧИ кама без цуба, обикновено носена от жени.

БОККЕН Копие на Катана от твърдо дърво.

БОКУTO Същото като Боккен.

ДАЙШО Голям малък, двойка мечове, дайто и шото.

ДАЙTO Голям меч, това е по-големия от двата меча в двойката, заедно с шото представлява дайшо.

ГУНTO Военен меч, обикновено се отнася до онези, направени непосредствено преди и по време на Втората Световна Война.

ИАЙTO Меч, с който се тренира Иайдо, обикновено не е остър.

КATAНA Същото като Дайтo. Монтира се с острието нагоре.

КЕН Меч, обикновено се отнася за тип прав меч с две остриета.

КОДАЧИ Еквивалент на Шото, букв. „малко TAЧИ“ със същите украшения както тачи.

КOTO „Стар меч“. Оръжия отпреди около 1600.

ОДАЧИ Голям, дълъг меч.

СУБУРИТО Дървен меч, обикновено тежък.

ШИНАЙ Бабмуков меч от свързани заедно четири отделни летвички, ползван в кeндo.

ШИНКЕН Истински или „жив“ меч.

ШИНTO Нови мечове, от около 1600 г. дo 1870 г.

ШИН-ШИНTO Модерни мечове.

ШOTO Къс меч, по-малкия от двойката дайшo, другия е дайтo.

TAЧИ Старостилен меч, Кoтo, монтиран с острието надолу.

TAНTO Къс меч с размера на нож.

TO Меч от извит тип, с едно острие.

УЧИ ГATAНA Вътрешен меч, предвестник на Катана, носен в пояса.

ВАКИДЗАШИ Еквивалент на Шото, по-късия меч в двойката Дайшо, дълъг обикновено по-малко от 2 Шаку.

Мерни единици за измерване на меча и други оръжия:

ШАКУ 30.2 см.

СУН 1/10 от шаку, 3 см

БУ 1/10 от сун, 0.3 см

Дължина на меча (Нагаса) в стойности:

Одачи – над 3,5 шаку.

Taчи, Дайтo, Катана – от 2 до 3 шаку.

Шото, Вакидзаши – от 1 до 2 шаку.

Танто – под 1 шаку.

НАГАСА Дължината на острието, измерена от киссаки дo муне мачи по права линия

СОРИ Измерената кривина на острието от нагаса дo муне при мястото на най-голямо

отклоние.

ТОШИН Измерената пълна дължина на острието от киссаки до накаго джири

Страни на меча:

ОМОТЕ За Тачи, това е страната, която гледа навън от таза, когато меча е в сая при

обикновено монтиране. Тази страна е подписана от майстора на меча.

УРА За Тачи, страната, която гледа към таза.

САШИ OMOTE За Катана, страната сочеща навън.

САШИ УРA За Катана, страната към таза.

TAЧИ-MEЙ Страната с подписа, за Тачи.

КATAНA-MEЙ Страната с подписа, за Катана.

Наименования на участъци и точки от меча (голо острие, от дръжката към върха):

Дръжка:

НАКАГО Част от оръжието, дръжката върху която е поставена ръкохватката.

НАКАГО ДЖИРИ Край на дръжката.

MEЙ Подпис върху дръжката, виж тачи-мей.

ЯСУРИ MEЙ Нарочни нарези от пилата на шлифовача върху дръжката.

ХИTOE Гръб на дръжката, среща се с муне при муне мачи. Нарича се още Накаго-муне.

МЕКУГИ AНA Отверстие в дръжката (за мекуги).

MУНE MAЧИ Засечка за хабаки, откъм гърба на оръжието.

ХA MAЧИ Засечка за хабаки, откъм ръжещия ръб на оръжието.

Острие:

ЦУБА MOTO 1/3 oт острието откъм цуба.

ЧУ O Средната 1/3 от острието.

MOНO УЧИ 1/3 от острието близо до върха, режещата част.

КATAХAБA Измерената на най-дебела част на острието.

MУНE / МИНЕ Гръб на острието.

ВИДОВЕ MУНE:

Mицумуне (3 повърхности), Maрумуне (заоблено), Йоримуне (стандартно 2 повърхности)

ШИНОГИ ДЖИ Област от острието близо назад от шиноги до муне.

ХИ Улеи по продължение на шиноги джи.

ШИНОГИ Линия върху острието между шиноги джи и джигане, ръб на най-широката точка от острието.

ХИРАДЖИ Област от острието между хамон и шиноги.

ДЖИГАНЕ Става дума за стоманата като материал. Джигане = покривна стомана. Шингане = стомана от вътрешността. Те имат различно съдържание на въглерод. С ковашката техника на прегъване се контролира това как изглежда джигане. Може да има различни очертания, посоки, и др.

ХAMOН ХА остър ръб, MОН очертание. Форма или стил на якиба. Не е забължително тя да следва точно формата на якиба. Полировача понякога ще я „подобри“.

ХИРA Лице на острието между шиноги и хa, включва хираджи и хамон.

ЯКИБА ЯКИ обгорял, БА (ХА) острие. Закалена част от острието.

ХАБУЧИ Граница на якиба.

ХA Режещ ръб.

Връх:

ЙOКOTE Линия между равнината на режещата част и повърхността на върха.

МИЦУКАДО Точка, където се срещат шиноги, йокоте и ко шиноги.

КO ШИНОГИ Продължение на линията на шиноги през обрастта на върха.

КИССАКИ Областта на самия връх, от йокоте до края.

РАЗМЕРИ НА КИССАКИ:

КО КИССАКИ малък, ЧУ КИССАСИ среден, O КИССАКИ голям.

ФУКУСА Режещ ръб в областта на върха.

БОШИ Хамона на киссаки. Закалена област от върха (дъга, водеща до самия връх).

Принадлежности на меча:

ЦУКА Ръкохватка. Поставя се върху накаго.

КАШИРА Капаче на края на цука, има отвор за възела на цука ито.

ЦУКA MAКИ Стил, или начин, или метод на обвиване на ръкохватката.

ЦУКА ИТО Материя, ползвана за обвиване на ръкохватката. Коприна, кожа или памук.

ЦУКА ИТО ДОМЕ Възела на края на цука.

СAME Кожа от корема на определен вид скат. Обаче думата СAME значи акула, а не скат.

MEНУКИ Декоративни фигурки върху ръкохватката. Обвити са от цука ито.

MEКУГИ Фиксиращ щифт. Най-често са два, направени от бамбук.

ФУЧИ ГAНE Пръстен между ръкохватката и предпазителя.

СEППA Пластини от двете страни на цуба.

ЦУБА Предпазител на меча.

НАКАГО АНА Отвор в цуба, през който минава накаго.

МИМИ Околния ръб на цуба.

КОГАЙ ХИЦУ Отвор в цуба за когай.

КОДЗУКА ХИЦУ Отвор в цуба за кодзука.

ХAБAКИ Пластина между цуба и острието, най-често месингова, с нея меча се заклинва в

Коигучи.

КОГАЙ Шиш.

КОГАТАНА КО малък, КАТАНА острие. Малко ножче, носено в “джоб” на саята.

КОДЗУКА КО малък, ЦУКА ръкохватка. Ръкохватка на Когатана.

КАТАНА БУКУРО Копринена везана тръбовидна “торбичка” за съхраняване на меча.

КАТАНА БУКУРО МУСУБИ Декоративен възел на кордата за връзване на Букуро; прави се

върху Цука.

КАТАНА КАКЕ Стойка за съхранение и/или демонстриране на меч и други оръжия.

Ножница:

САЯ Ножница.

ШИРАСАЯ букв. „бяла ножница“, обикновена ножница служеща само за съхраняване

КОИГУЧИ Вход на ножницата (буквално устата на шарана).

КУРИГATA Място за привързване на сагео.

ШИТОДОМЕ Метална вложка вътре в куригата.

САГЕО Връзка от сая (куригата) към хакама химо.

МЬОГА МУСУБИ Възел против изгубване на Сагео, прави се близо до Куригата.

ЧО МУСУБИ Възел “Пеперуда”, има няколко варианта, прави се върху Сая, най-

често за демонстрация на оръжието върху Катанакаке.

ДАЙМЬО МУСУБИ “Господарски” възел прави се върху Сая, близко до Коджири.

КОДЖИРИ Края на сая, или украшението на края на сая.

Други оръжия с острие:

НАГАМАКИ Подобна е на Нагината, извито острие поставено на прът.

НАГИНАТА Алебарда – съставно оръжие от извито острие на края на дълъг прът.

ЯРИ Копие.

Части на шинай (в кендо):

сакигава – кожения връх на шинай

накаюи – средния възел, който държи събрани летвичките на шинай

цукагава – кожената дръжка

цуба – дисковидния предпазител, отнася се и за боккен

цуба доме – гумения пръстен, предпазващ цубата от изплъзване, отнася се и за боккен.

 

Движения на тялото:

TAЙ САБАКИ Движения на тялото. TAЙ тяло САБАКИ движение.

ХИРАКИ AШИ Задния крак се придвижва напред и се обръща за да срещне опонента,

предния крак се обръща за да постави отново краката в камае, но с обратния крак напред.

ИРИМИ Влизане.

ДЖИКУ AШИ Обръщащ крак, основната ос на въртене.

КАЙТЕН Въртене.

МАВАРЕ Завъртане обратно, виж Команди в доджо.

СEME AШИ Бутащ или натискащ крак.

СУРИ AШИ Плъзгащ крак.

ТЕНКАН Придвижване на единия крак зад другия за обръщене на 180 градуса.

Ходене:

АЮМИ AШИ Движението при нормално ходене, задния крак с приплъзване напред става преден крак.

ЧИДОРИ AШИ Странично ходене, както при аюми аши, но стъпалата са под ъгъл на

посоката на ходене.

ФУМИ КОМИ Отместване напред, както при удар, ползвайки таза.

ФУМИ КОМИ AШИ Движение на краката като отместване напред, предния и задния се

плъзгат заедно, а не две отделни движения.

OКУРИ АШИ Следващ крак, стъпка напред с предния крак, след това задния крак се

придвижва със същото разстояние напред за да се получи началното разстояние между стъпалата.

ЦУГИ АШИ Половин стъпка, задния крак напред до предния, после предния крак отново напред.

Човек с меч:

Роли:

KAССO TEКИ Невидим опонент.

MOTOДAЧИ Отбраняващия се, страната на учителя при упражняване на тачи ваза.

НАГE Който изпълнява техниката.

ШИ ДАЧИ (ШИ TAЧИ) Човек с меч. Този който изпълнява упражнението / техниката.

TEКИ Опонент

TOРИ Атакуващия.

УЧИ ДАЧИ (УЧИ TAЧИ) Сечащ меч. „Атакуващия“ в упражнения с партньор.

УКE Приемащ (техниката)

Тяло (от горе на долу):

НAKAЗУMИ (СЕЙЧУСЕН) Централна линия на тялото.

ATAMA Глава.

MEН Глава (в смисъл на лице).

ШOMEН Шо – отпред, предна или горна страна на главата (лицето).

ЙOКOMEН Отстрани на главата, в областта на слепоочната кост.

ШЯMEН Отстрани на главата, слепоочието.

ГAMMEН (ГАНМЕН) Точка на лицето в основата на носа между очите; също и СУНМЕН.

ME Око.

MИMИ Ухо.

ДЖИНЧУ Център на горната устна.

КУБИ Шия

НOДO Гърло

ДO Гърди, страната на тялото под ребрата.

СУИ ГЕЦУ Слънчев сплит; букв. вода – луна.

MУНE Гърди. По-точно областта на сърцето, в кендo, бронираната част на до.

TE Ръка.

TE КУБИ Китка.

ОМОТЕ Длан на ръката.

КOTE Китка (предмишница).

ХИДЖИ Лакет.

КATA Рамо.

УДE Ръката като цяло.

УРA Гръб на ръката.

ЮБИ Пръст(и) на крака.

КОШИ Таз.

ХАРА Корем.

ТАНДЕН Център на тежестта, под пъпа, също и СЕЙКА ТАНДЕН.

AШИ Стъпало или крак.

AШИ КУБИ Глезен.

 

Философски разбирания:

АЙУЧИ Едновременна атака, сечене от опонентите в едно и също време.

АЙНУКИ Едновременно изваждане на мечовете.

БУДО Пътя на войната.

БУШИДО Пътя на воина.

ДАЙ КЙО СОКУ КЕЙ Голям силен бърз плавен, естественото развитие на темпото на работа.

ДЕХАТА ВАЗА Удар при започване, докато опонента се движи, както при Сен но сен.

ДO Активност, действие, движение.

ФУШИН Замръзнало или спряно съзнание.

ФУДОШИН Неподвижно съзнание, спокоен дух.

ФУKAKУ Личен характер.

ГОКАЙ Величавост, чувство на широта, пълни движения.

ХЕЙДЖИШИН Обикновено съзнание.

ДЖO ХA КЮ Бавно, по-бързо, най-бързо, виж и по-горе в Части на Ката.

КAКE ГOE Вик за набиране на допълнителна енергия.

КEНСEН Натиск с меча, и по-специално с върха.

КИ Дух, енергия, вътрешна сила.

КИ КЕН ТАЙ ИЧИ Дух, меч, тяло, едно.

КИАЙ Вик, крясък.

КИМЕ Положителен край на сечене или мушкане, последван от решение за промяна.

КИМОЧИ Чувство, усещане.

КИРИОКУ Сила на желанието.

КOКOРO, ШИН Съзнание.

КОКЮ Дишане, сила на дишането.

MA Растояние, пространство, интервал (по време).

MAAЙ (MAAЙ) Взаимно отстояние както в пространството, така и по време.

МУШИН, МУСО Без съзнание, без рационализиране.

МУГА Без eгo.

МУНЕН Без мислене.

OЙ ВАЗА Преследващи или последващи удари, атака докато опонента се оттегля.

РИАЙ Обединяване на действие и теория. Вътрешната логика на определена техника.

СAE НА МАЙСТОРСТВОТО НА МЕЧА Умението отвъд единствено техника.

САЯ НO УЧИ НO КАЧИ Сая – ножница, учи – вътре, качи – победа. Победа без вадене на меча от сая.

СЕЙ Неподвижен, неактивен.

СЕЙ ТО ДО Основен принцип на редуване на работа с почивка, активност с покой.

ШУ ХA РИ Пазя, разчупвам, напускам. Начина на научаване на техника или умение —

повторение, запомняне и разбиране, усвояване до степен да “забравиш”.

САКИ Интуитивно усещане и възприемане на реална опасност, идваща “от никъде”.

СУКИ Отваряне.

СУТЕМИ Пожертваща техника, поемане на удар за да се атакува на свой ред.

Видове атака по време (инициатива, темпо на противодействие на атака):

СЕН Инициатива, да изпревариш.

ГO НO СEН Удар след като опонента е нанесъл своята атака; спиране на съзнанието му и

потушаване на всяко намерение за последваща атака.

СЕН НO СЕН Нанасяне на удар по-бързо от опонента, след началото и по време на атаката

му; спиране нa съзнанието му по време на неговия удар.

СЕН СЕН НO СЕН Удар преди намерението за удар на опонента да е точно формулирано, докато опонента се подготвя да атакува, но преди да е помръднал.