Иджо

В стари времена е имало различни ограничения за поведението на самурая. Начини за стоеж, на седеж, на поклон и на ходене, начини за заобикаляне на уличните ъгли, за влизане и излизане от порти, а и последващи указания за поведение на мястото на пристигане.

Писмения знак за „боен“ се състои от знаците означаващи „да спреш копието“. В основата си бойния дух няма за цел да атакува врагове, а да защитава личността – самозащита. Така или иначе повече сила и знания са необходими в защита отколкото при атака. Самураят, винаги на ръба между живота и смъртта, никога не може да покаже на даден опонент неподготвеност или отворени места.

Казано е че има седем позиции с меч. В допълнение към петте позиции Сейган, Джодан, Гедан, Хассо и Ваки Гамае, които се отнасят до хващането на меча, се добавят и Ки Гамае и Кокоро Гамае, които са позиции, невидими за очите. Ки Гамае и Кокоро Гамае са етикета на самурая.

Школата Огасагава Рю от периода Муромачи дава пример за етикета на самурая. Тя включвала социални връзки и е била прецизирана така че да включва етикет, присъщ на меча. Същината на етикета е направена така, че едновременно със запазването на почит и достойнство, да включва движения, предпазващи от агресия, предавайки учението за контрол над победата в ножницата, без да се изтегля меча.

В бойните изкуства етикета не е просто маниери. Всяко отделно действие по време на етикета предполага възможността за изненадваща атака и включва поза за отбрана и контраатака. Познаването на това и правилното му вътрешно приемане, е свързано с подобрена компетентност. Който умее да изпълни правилно етикета, напълно е усвоил перфектната мощ.

Етикета е начин за цялостно управление на риска. Такова управление се налага не защото може да се пропусне нещо в учтивостта към опонента, а по-скоро поради непоказването на отворени места. А във време на опасност – поради разбирането след спиране на противниковата атака, да я контролираш, да я подавиш, и така да предпазиш себе си. Този вид позиция и подготвеност трябва така да се разбира и като такава да се опазва.

Бойното изкуство започва и свършва с учтивост. Ямато Рюмон ще поясни важното в бойните изкуства, криещо се в тези думи:

 

Сабаки

Те но учи – това е захват. Ръката държаща Сабаки-бо, не го захваща силно през цялото време от начало до край. Усещането при захващането на меча е същото като това от хващането на пръчици за ядене – хаши. В Сабаки има Аши Сабаки (на краката), Тай Сабаки (на тялото) и Кен Сабаки (на меча). В Иайдо има Сагео Сабаки (на въжето от ножницата), в чайната церемония – Фукуса Сабаки (на чаената салфетка) и още др. Има също Сабаки в техниките за защита от ритници и удари. При техниките на Сабаки в бойните изкуства, човек започва да умее да ползва Сабаки спрямо различни всекидневни обекти, обстоятелства, ситуации и дори мисли. Действията за адаптиране към момента и за да имаш готов ум са Сабаки. Няма никаква нужда да се прави бляскав показ на Сабаки при работа със Сабаки-бо. Който може да прави Сабаки точно и бавно, може да прави Сабаки бързо и отривисто. На първо място правилно учи с цел да си точен, бърз, силен и изпълнен с достойнство. Добави бързина към точността, после мощ към точността и бързината. Ако обаче ползваш само точността, бързината и силата, няма да отидеш по- далеч от запомняне на формата. Не можеш да подцениш четвъртия елемент, достойнството, за да стане това използваемо.

На нивото на достойнството е лесно да проявиш формите на грация, стил и последователност, но на нивото на достойнството всъщност няма форма, няма звук, и няма учение. Достойнството е иглата на компаса за цял живот, и на това ниво няма крайна точка която да постигнеш.

Post a Comment

Close
About